За човека и човечността

Все повече се изненадвам от това какво се случва с хората около мен, с връстниците ми, приятелите ми. Имам предвид колко човешки постъпват. Не знам дали е така навсякъде, но тук в България обществото стремително върви надолу към своята първичност. Всеки гледа в своята купичка, без да се интересува от другия, без да му пука дали чрез своите действия не пречи на другия. В един момент сте приятели, а в следващия същият този “приятел” ти е забил ножа в гърба.Случи ми се наскоро да се скарам с един от тези “приятели”. Мислех, че може би ще се сдобрим както правят истинските приятели, които държат един на друг, но явно съм имала прекалено големи мечти за това. Явно той не държи на приятелството ни. Така е и с другите хора от обкръжението ми. Всеки бърза по своя път, използва колкото може от твоето благоразположение и си тръгва при първа възможност, защото така му е изгодно. Да не говорим изобщо за чувства, че евентуално сте били приятели или нещо подобно. Не, такова нещо като приятелство тук не съществува.

Нека подхвана темата за човечността по принцип, а не просто за приятелството между двама души. Отдавна съм видяла, че има много малко хора, които са човечни и проявяват такива приятелски чувства към непознатия. Вече ми е досадно да виждам как вместо да си помагаме, ние човеците проявяваме нечовешка злоба един към друг. А можем да направим толкова много като се обединим!

Последният ден от училище е първият ден от ваканцията

Ето и последния ден от училище се катурна като топка, с която си играе дете. Всичко мина толкова бързо. Едва започна и вече учебната година приключи, а защо аз не я усетих? Много бързо мина всичко. Не помня какво съм правила цяла година, но вече съм толкова жадна за знание, че втора книга е отдавна прашасала след като съм я изяла с кориците. Стана така, че знаниеята не се получават в училище, а точно обратното – и звън него. Майка ми си спомня и ми разказва как са учели, когато тя е била ученичка. Казва “Аз имах 4-ки, но си ги заслужавах и да имаш 4 беше много добре, защото почти нямаше отличници. И дисциплината, и изискванията бяха на високо ниво.” А аз сега разбирам колко по-умна от мен е била тя. Не мога да се хваля (освен, че не обичам), че съм добра ученичка, като знам, че не съм използвала и половината от капацитета на мозъка си и не съм се потрудила достатъчно. Но не съм го направила просто защото обстоятелствата не ми дават желание. Не мога да си обясня как точно се е стигнало до това ниско ниво в училище. Дали е виновна така желаната от младите “демокрация” (майка ми е учела по времето на социалистическия строй), или “новата ера” е променила да ознаваемост обществото и е заличила ценностите, които векове наред са поддържали високото ниво на загриженост, уважение и добронамереност у хората.

Но сега няма значение какво е било, защото аз не познавам миналото пряко, а само чрез книгите, които чета. Няма значение и колко съм учила през годината, защото толкова много ми се чете сега. Сигурна съм, че книгите, които ще разлистя ще ме научат на много неща и че не съм пропуснала нищо, защото знам, че когато ми се наложи и имам желание аз ще науча каквото и да е и колото и трудно да е то. Аз съм от онези хора, на които каквото и да им дадеш, ще се радват и ще му намерях приложение. Имам предвид, че обичам всичко и не мога да се ограничавам. Знам, че на всяко нещо ще му дойде времето и да, знам, че не мога да знам всичко, но това вместо да ме обезкуражи, ме кара още повече да желая да чета.

Определено имам много енергия 🙂 Това лято за първи път се чувствам на себе си – усещам, че живея и определено не искам да си губя времето.

Restart

В последно време толкова много мисля за това-онова, че направо ме боли главата. Не че съм измислила нещо уникално (както впрочем ми се иска), не че уча толкова много (напратив, забравила съм как се учи), но просто мисля какво ще е по това време другата година и по-другата и т.н. Вярно, че неяснотите ме докарват до лудост, но пък и харесвам да не зная какво ще правя утре 😀

Мисля си какво ми се учи в университета. В същност знам какво ще е, но не мога да си го призная и някак не искам да го приема. Трябва с чисто съзнание да погледна в огледалото и да реша кое е правилно за мен.

Мисля и как ще живея. А това означава и работа. Слабата ми страна е, че съм толкова неуверена и несигурна във възможностите си. Мога толкова много неща, а когато ме попитат… не се сещам. Сега имам тройна подкрепа + роднини и съм се пуснала по леда, без да ме е страх, че ще падна или че ще се нараня. Sometimes lose, sometimes win. I hope I win 🙂

Силната ми страна е, че вярвам в светлото бъдеще. Като не забелязваме сълзите от време на време, може да се каже, че съм оптимист. Просто вярата в себе си е малко скрита и се появява понякога. Нека по-често, моля.

Многото мисли ме блокират, но и ми дават един нов старт да пиша, както се вижда. Danke!!! Ще се постарая да рестартитам мозъка си поне за утре, за да си науча и да свърша малко работа. Трябва да организирам милсите си и да започна да изтривам стари писма 🙂 Планът стартира от утре.

A Dream…

I have so many big dreams that sometimes I think none of them will come true and I will be the same little girl who lives in a little town with only few friends and that’s all. Big dreams, however, seem to come true when you have totally forgot about them, or when you think of another big dream 🙂 Really you should never think that they will stay as they are – only dreams.

This year I receive a lot of presents from my God, fate, or whatever it is out there; I am really happy of having the chance to see three of my dreams come true. I got a travel to Germany, not for long, but enough to make me shake with happiness; then I sailed 🙂 and I met interesting people.

Now another dream of mine seems to come true. I met another good friend with whom I feel very good. She makes me smile 🙂 and I hope I make her, too. We have great plans together. I hope my Thing does not stop surprise me with gifts.

Feel Free

You need to feel free from stress and be in harmony with your body? This is the season – you can go outside sport, have a walk and chat with old friend, or like me with a new one 🙂 anyway the waether helps!

You just need to have a clear mind and don’t think too much on the “problems”. Sometimes, we people, think we have plenty problems we cannot solve and so on, but the real problem is that we create these “problems” in our mind. So just take it easy and go out and paint the town red 🙂

You want a change? Then what are you waiting for. The world is not gonna wait for you 🙂 As we know the famous word “Be the change you want to see in the world”, but we usually don’t think it will help us. We should not think like that, we are the one who decide, so just do it. Think about what you’d like to be change, create a plan, and start implementing you ideas. And don’t forget to have fun with all what you do 🙂 If you are really interested in being heard in making you plans come true, you can always realy on the help of your friends, or you can even create new realtionships while fulfilling your dreams.

If you are a student like me, or you work, you really need to focus sometimes. And this wonderful weather that makes you wanna go out does make it more difficult for us to concentrate on our jobs 🙂 Here, however, I have a good news and a good idea for you. The better the weather, the better job you do, because when we go out and have an amazing day with friends, do some sport, gain some sunny sunbeams 🙂 and a better mood, you relax and then you are alsolutely ready to do your job with sunny mood and a smile. If you are not in a really good spirits, you can always force a smile, and after a minute you feel better. Really, it works!

You can have a good song to feel better as well. I won’t tell you what to listen, ’cause I am not in your head and I have different taste, but a good idea for a song is – did you guess it – a bird’s song in the park. Today I myself listened to many and really felt alive (I was depressed before that, but tomorrow I’m going in the park again :))

Last but not least, be yourself and always have fun. Remember that you create your own life and world and no one will change the world for you, or will make fun for you – you have to create it.

Училище за аматьори

Няма как да не пиша за училището. Почти половината от времето си прекарвам в споменатата институция, което ме кара да си изградя определено мнение за нея и то естествено не е много добро, като се има предвид, че всичко в България ми се струва малко излишно, погрешно правено, несправедливо и т.н., особено като видях какво е в чужбина (но за това ще говоря по-късно). Досегашния ми досег с различни учители: от начални до гимназиални преподаватели, на различна възраст, ми позволява да установява, че тези, които трябва да ни обучават всъщност не знаят толкова добре материала и/или не могат да го обяснят по подходящ, интересен начин. В следствие на нечие невежество учениците получават нискокачествено образувание и почти никакъв интерес към каквото и да е. Не казвам, че всички преподаватели са тъпи, далеч съм от мисълта да обиждам хора с подходящо образование, признати умения, знания и опит, особено когато не съм чак толкова запозната със състемата на преподаване. Но просто начинът и средствата, които използват понякога не са едни от най-добрите, да не кажа лоши.

Особено ми е неприятно в последно време. Вече съм 11 клас, т.е. почти завършваме вече 🙂 и виждам, че не правим нищо съществено тази година. От началото й до сега сякаш нищо не съм научила повече, ако не бяха образователните книги, които прочетох, но нито един от часовете не е представен по подходящ начин. На мен и на съучениците ми вече ми омръзна от глупави учебници,в които нищо не пише. Особено по история – споменават Суецката криза (1956) и само до там, че била от значение за САЩ и там още коя си държава. Ако не беше един любознателен съученик да ми обясни какво точно е станало, щяхме да си останем само с годината 1956 и името “Суецка криза”. Ще кажете “Виж в интернет”, но не трябва ли да е уточнено и в учебника? Ако за всеки урок ще търсин в интернет,то защо изобщо има учебници. Може например учителите да ни кажат дадени събития и да ни пуснат да се самообучаваме. Но не това е целта на училището, нали?

Знам,че се съм компетентна, за да критикувам толкова много, но просто не мога да не изкажа отрицателното си мнение относно образованието в България. Живот и здраве да науча повече за обучението и да говоря и предлагам приложими промени за българското образование.

Писмо до А. Константинов

Изпълнила ли е книгата на Алеко Констсантинов своята мисия?

(отворено писмо до него)

Уважаеми господин Костантинов,

Прочетох Вашата книга и искам да Ви споделя мнението си относно Вашия герой Бай Ганьо. Боя се, че негови наследници живеят и до днес. Измумена съм от начина, по който връстниците ми разговарят, болезнено напомнящ честа на гореспоменатата лисност. Всички от обкръжението ми използват диалектни думи и изрази, псувни и обидни обращения във време, в което България трябва да се разкрие пред Европа и света с чрез книжовния и красив български език. Освен това Байганьовците днес разкриват красноречивия си изказ и по телевизията и радиото, като по този начин налагат точно такава употреба на родния език – неправилна, с изключитено много грешки и дори турцизми.

Друга характерна черта на Вашия Бай Ганьо, останала до днес, е безразличието му към знанието, учението и опознаването на различни научни и хуманитарни области. Днесната младеж не се интересува какво ще научи и запомни в училище, а от това каква оценка ще получи. Учениците, като ходят на екскурзии в страната, а и по света, не влизат в музеи, галерии и културно-исторически институции с интерес да опозначт България и традициите в тази или друга област, а искат да се “забавляват” – да ходят по молове и дискотеки. Това нежелание да се образват и отказът от знание ги ограничава – те не са способни работници по-късно в живота си и може да останат безработни. Обаче те няма да потърсят грешката в себе си, а ще хвърлят вината върху често използваното модерно понятие икономическа криза. Това качество – да се оплаква и извинява с обстоятелствата – типично за Бай Ганьо, за съжаление е дълбоко вкоренено е характера на българина.

В поведението на днешното поколение българи ясно личат основни черти от същността на Бай Ганьо като авантаджийството, простащината, недоверчивостта към другите, безразличието към чуждото мнение. Бългаският характер е пропит от тези качества, които ясно различавам във всякакви ситуации. Веднъж в едно заведение, Бай Ганьо току-що се беше нагостил така, както само той може, когато токът спря и светлините угаснаха. В тъмнината нашият герой, ненаблюдавам от никого, си тръгна, без да плати. Не преставам да се изумявам от подобни просташки постъпки, лишени от всякаква мисъл за другите.

Днешният Бай Ганьо е в разцвет и в политиката, и журналистиката. Всеки ден в медиите излиза нов политичски скандал за корупция по високите етажи на властта, за неправомерно упражняване и злоупотребяване с поста от страна на някои политици. Това е заради алчността и надменността на българина, стремящ се към пари и власт без смислено основание за това. Журналистите от друга страна се бият да отразят скандалите или да направят някоя нова сензация, лъжовна естествено. Днес българският журналист в повечето случаи измисля факти и събития, които ще са продавани, само за да се изкарат парите. Не одобрявам такова поведение, но за съжаление ситуацията в България е такава.

Често се сещам за Вашата недовършена книга и за това, че бих могла да допълня съдържанието с още истории за Бай Ганьо, но засега нямам смелостта да го направя. Боя се да не би моите разкази да са прекалено иронични, критични и хапливи относно Бай Ганьо, защото в днешно време изглежда ситуацията се е влошила. Не предприемах никакви действия и защото Ви уважавам и искам първо да одобрите творбите ми. В най-скоро време очаквам да споделите мнението си относно настоящото писмо.

Искрено Ваша:

Ралица М.

Previous Older Entries